Една малка част от публична дискусия с проф. Юлия Гиппенрейтер – най-известният руски детски психолог. Вече на 83 години, тя продължава да бъде високо ценена по цял свят и да изнася лекции

    Доколко са вредни  компютрите за децата?
Те са нещо, от което не може да избягате – децата от новото поколение раснат в такава среда.  Това, което може да направите, е да вземете участие и да стане съвместно занимание – така ще го контролирате и няма да създадете у детето усещане, че му се противопоставяте. С възрастта може да му гласувате повече доверие и да го оставите само пред екрана. При правилно използване на компютъра, той може да е източник на знания и умения.  Опасно е социалните контакти да се заменят с виртуални, за което родителите трябва да следят и да намалят времето в мрежата така, както се ограничава шоколада.  Да се ограничи използването на компютъра обаче означава не да се забрани, а да се предложи алтернатива и да се замени с друго занимание.  Децата буквално попиват всичко от средата, в която живеят. Ако то вижда хора, които стоят по цял ден пред екрана,  ще прави същото, а ако се развива в среда с музика и изкуство, ще развие усет и интереси в тази посока.  Децата не възприемат критика и приказки, те възприемат само от примерите, които виждат около себе си.
   

    Как се отнасяте към думата „възпитание“?Да възпитаваме ли децата или да водим диалог с тях?
Под възпитание не трябва да се разбира „мъмрене“, налагане на личните вкусове, потребности,  планове и мечти на родителите. Възпитанието трябва да е помощ в развитието. Отглеждане така, както се отглежда едно растение – като му осигуряваш подходящи условия, а не като го теглиш нагоре. „Диалог“ е малко тясно понятие, по-скоро трябва да има взаимно разбиране. Какво значи да разбереш детето – да познаваш неговите потребности и да ги зачиташ. В диалога с детето трябва повече да слушате и да му оставите инициативата. Шегувайте се, хуморът в отношенията действа много благоприятно. Напълно отхвърлям грубата критика и насилственото насаждане на определени норми. Ако му кажете „не, няма да го направиш“, то ще ви отговори „не, ще го направя“. Вместо това му задавайте въпроси, за да стигнете до причините.  Най-важното е да уважавате детето още от пеленаче. Още от бебе то е човек.

    Трябва ли често да хвалим детето? В какъв момент да бъдем строги и колко строги да сме?
Трябва да се има предвид конкретната ситуация. Ако детето се хвали, у него се създава чувство, че ако не направи нещо добре – ще го съдят. Всяка похвала има и обратна страна – да хвалиш, означава да оценяваш. Аз съм привърженик на понятието „безоценъчно отношение“ към детето.  Не към неговите действия, а към самото дете. Не се казва „ти си умник“ , а  „това, което направи, е много умно“. Така например, ако направи нещо лошо, може да му кажете – „Този път постъпи лошо, но съм сигурен, че следващият ще постъпиш добре“ – след критиката е добре да има позитивизъм. Никога не можете да коригирате поведението в разгара  на остра ситуация. В такива моменти детето изпитва силна емоция. Разговор трябва да има едва след като ситуацията се успокои.

    На каква възраст може да се възложат отговорности за дома?
На 4 – 5 години. За да напомните някои задължения, може да използвате нетрадиционни методи, например, сложете цветни записки с картинки, като например  бележка на саксията „Полей ме, моля“. Ако не можете да постигнете отговорност, опитайте да промените изцяло подхода, изненадайте с изцяло нова тактика. Например, накарайте го то да ви събужда сутрин, вместо вие него, така ще обърнете ролите и ще го накарате да се почувства „голямо“.

    Влияе ли генетиката върху формиране на личността?
Генетична предпразположеност има по отношение на  заболяванията.  Аз вярвам, че има и генетично определени темпераменти – някои са по-спокойни, други – по-чувствителни или хазартни. Но личността се оформя от средата, от  родители и роднини,  от обществото.

    Как да постъпваме, когато децата искат да им се купуват неща, които са модерни в момента?
Рекламата и модата са като вируси – не можете да изолирате от тях децата. Трябва да споделяте с  детето от малко определени принципи и ценности, в които вие вярвате.

    Трябва ли да записваме децата на извънкласни занимания?
Децата имат нужда от избор, затова трябва да са в богата среда, която им предлага много възможности. Но детето има нужда от 2 – 3 часа свободно време всеки ден.  Добре е да има време да остане само със себе си. Да живее в своя въображаем свят, който все още не е унищожен от рационалната логика. Понякога ще забележите, че децата изпадат в нещо като естествен транс – в това състояние те преработват информацията особено интензивно. Детето може да „зяпа“ според учителя, но всъщност  в това време в главата му да тече мисловен процес. Децата се впечатляват от света около тях, а не от образователни методики.  Както казва Монтесори „ Не се месете в това, което прави детето“ . Когато то търси стол, за да се качи и да види аквариума, не го вдигайте на ръце. Оставете го само да се справя.
Често майките разчитат на педагозите за оценка на техните деца.  За родителите не трябва да са важни похвалите и оценките, а детето да следва своя естествен път на развитие, да греши, да търси, да намира – за него е важен процесът. Не се намесвайте в него, той е свят.

    Антоанета Баева